Отмира отрасълът на дребните фермери, който произвежда 70% от световната храна

Всички анализи от автора

Прокобата на фермерите


Тайните на японската мафия


„Зеленият“ път на Швеция

Прокобата на фермерите

Константин Христов


Неделя, 13 Май 2018 23:45



          Десетилетия наред светът е изправен пред сериозна заплаха, чиито мащаби днес придобиват ужасяващи размери, а нуждата от решение е по-неотложна от всякога. От година на година опасността от масово недохранване в някои райони на планетата става все по-осезаема. В основата на този проблем стои намаляващият брой на фермерите, които вече не могат да изхранват нарастващото с безпрецедентни темпове глобално население. По данни на ООН хората, препитаващи се със селскостопански труд, са застаряваща група. А секторът така и не успява да привлече младите, които се насочват към градовете в търсене на по-доходоносна работа.

 

Един отмиращ отрасъл

 

          В департамента Бунгома в западните части на Кения е трудно да се видят млади хора, работещи в обширните плантации за захарна тръстика. Повечето фермери там са пенсионери, а потомците им, сякаш следвайки някакво неписано правило, масово напускат селските райони с желанието да намерят по-достойно възнаграждение за труда си. Според експерти, наблюдаващи тенденцията, земеделците като група са по-възрастни, отколкото населението като цяло. В Африка, където 60 % от хората са под 24 години, средната възраст при фермерите е 60 години, пише в доклад ФАО – Организацията по прехрана и земеделие на ООН. Отмирането на отрасъла в някои места по света е въпрос единствено на време и това важи най-вече за дребните производители в страните с ниски доходи. Но нали именно дребните фермери произвеждат над 70 % от световната храна! За да се поддържа нужното количество земеделци, които да осигуряват глобалната прехрана, селскостопанската дейност трябва да претърпи радикална реформа. Застаряването на фермерите буди немалки притеснения в Субсахарска Африка, където равнището на производителност е изключително ниско. Там ФАО планира да преобрази сектора така, че да предложи на младите хора привлекателна алтернатива на градския живот.

 

Нуждата да се забрани мотиката

 

          Проблемите за „последните мохикани“ на земеделието в Африка непрекъснато се задълбочават. Причините за това са много. Липсва надеждна инфраструктура, използваните технологии отдавна са остарели и не подобряват производителността, а съществуват и неуредици, свързани със статута на земята. По принцип притежаването на земеделска площ е стимул за фермерите да инвестират в увеличаване на реколтата. Но според правозащитната група „Ландеса“ 90 % от земята в африканските аграрни стопанства не е регистрирана официално. Осигуряването на достъп до семена, торове, химикали и разнообразни пазари е един от пътищата към превръщането на занемарения бранш в по-продуктивен и по-печеливш, съветват специалистите. Необходими са и спешни подобрения в инфраструктурата. Нуждата от електрифициране на земеделските парцели е повече от очевидна, а отпускането на субсидии и кредити би могло да окаже решаваща подкрепа на по-възрастните земеделци, както и да насърчи децата им да останат в тази сфера. Вече има програми, поощряващи фермерите в отдалечените региони. Така например лилавият ориз от Хималаите, кайсиите без мъх от Киргизстан и зърната черен амарант от Андите от скоро се продават със специален етикет. А процент от приходите отива за субсидиране на високопланинските ферми в Южна Америка и Централна Азия.

 

Бъдещето на градските ферми

 

          В един урбанизиран свят заниманията със селско стопанство в градски условия добиват все по-широка популярност – през последните години градските ферми никнат като гъби от Акра до Мумбай и от Кайро до Лондон. Според проучване от 2014-а година жителите на градовете стопанисват район, който е голям колкото целия Европейски съюз. Макар тенденцията да изглежда обнадеждаваща, на нея не може да се разчита в дългосрочен план. Експерти алармират, че съвсем скоро градските фермери няма да са в състояние да изхранват дори собствените си селища. Според вашингтонския институт „Уърлдуоч“ през 2011-а година едва между 15 и 20 % от световната храна е произведена в градски условия. „Главният виновник“ за това е ограниченото пространство. На фона на бързото урбанизиране градовете стават все по-пренаселени и според прогнозите на ООН до 2050-а година в тях ще живее 2/3 от световното население спрямо малко над половината сега.

 

Недохранване в планините

 

          По ирония на съдбата най-уязвимите фермерски групи живеят в самия „Рай на земята“. Над 900 милиона души обитават планинските райони, където се съхраняват около 70 % от световните запаси на прясна вода и 25 % от биоразнообразието на планетата. Много от местните общности нямат правата и достъпа до училища и болници, на каквито се радват хората от низините. А броят на засегнатите от глада в планинските райони на развиващите се страни е нараснал с 30 % от началото на века. По данни на ФАО днес всеки трети човек в тези зони страда от недохранване. В резултат много мъже се местят в градските гета, оставяйки на жените традиционната грижа за земята. Оказва се, че хората, опазващи най-уникалните екосистеми на Земята, са подложени на свиреп натиск от нарастващия глад, държавната маргинализация и климатичните промени.

 

Ефектът от климатичните промени

 

          Климатичните промени, донесли по-топло време на Земята, са нож с две остриета. В краткосрочен план те позволяват на някои общности да развиват селско стопанство на по-висока надморска височина, както и да отглеждат добитък. От друга страна обаче, те носят и повече опасности от природни бедствия като свлачища, наводнения и лавини, усложняват снабдяването с вода и предизвикват нови болести по растенията и животните.






Всички анализи от автора
ТВ КАНАЛИ НА РОЗЕНФЕЛД и КО АД
17:30
Спорт + спортно обзорно предаване
17:00
Пряко: Тенис: BRD Bucharest Open, Букурещ - финал (WTA International)
17:30
Тенис: Dell Technologies Hall of Fame Open, Нюпорт - I полуфинал (ATP WORLD TOUR 250 - повторение)